Луди хора има много, но на 17 юли на х. Мазалат се събрахме около 20 от тях. Нашата група се състоеше от мен, брат ми Владо, Анета и Златка. Всичко беше много добре замислено, до момент в който ми съобщиха, че в четвъртък ще има защита на дипломни работи от 16 ч. Решихме да си направя защитата и да тръгнем от София към 16:30 ч. но сметката се оказа без кръчмар. Защитих чък в 18:30 и в 19 ч взех групата. Явно обаче накой свишебеше решил да ни прави мръсно до край, на една бензиностанция се оказа че ми е изгорял единия фар. Тук е момента да спомена всички роднини на Kia, смяната на крушката отне около 1 час и безброй възможности да потроша фара. Към 21 ч. потеглихме най-накрая към Габрово. На х. Партизанска Песен бахме към 1 ч. след полунощ. Хапнахме набързо и в 1:30 тръгнахме към х. Мазалат. Много е успокояващо нощното ходене, луната беше пълна и на места не ползвахме челниците и така към 3:30 след полунощ бяхме на х. Мазалат. Хвърлихме всичко и легнахме да поспим малко. Само след 2 ч. спане в 5:30 станахме за да участваме в старта на похода. До тук аз лично бях натрупал емициите от защитата на дипломната работа, която между другото защитих с отличен и вече съм “инженер по транспорта”, 300 км шофиране в нощни условия, 2 ч. нощен преходи и 2 ч. спане. Добър старт на 70 км преход който предстоеше.
Точно в 6 ч. стартирахме. Още в самото начало Златка изостана, аз се движех в край на колоната. На в. Русоватец видахме началото на пътя.
На х. Тъжа се спряхме за една бърза закуска и да попълним запасите от вода, която в следващите няколко часа няма къде да намерим. От х. Тъжа поехме нагоре към в. Параджика, който е нещо като прелюдия преди в. Ботев. Тук някъде изпуснах групата, останахме с Анета, след нас бяха Златка и още двама човека, брат ми дръпна здраво напред и го изгубих от поглед. На з. Маринка напълнихме отново вода. Там ни настигнаха двамата, с които продължихме към в. Ботев. Този връх си е гаден от където и да го погледнеш. Едно неспирно изкачване, от х. Тъжа до в. Ботев сме се движили 4 ч. Спуснахме се към з. Ботев и там направихме 1 ч. почивка, през която изядох каквото имах останало в раницата за да не ми тежи повече. Поехме към в. Жълтец 4-мата. По пътя си говорихме доста активно, аз все още се чувствах много добре. Оказа се че едното момче и от Троян и се занимава с ориентиране, спорт който аз съм тренирал близо 10 г. Така неусетно стигнахме до в. Костенрука, където се литнахме здраво и се наложи да се катерим 50-60 м. нагоре за да хванем пак пътеката. На Кръстците настигнахме едно момче от Варна, което се оказа че е имал проблеми и е исостанал от групата, но беше беше по-добре. На него трябва да благодаря за прекрасните снимки, как го пренесе тоя DSLR не знам, аз дори не си бях взел сапунерката за да не ми тежи. Малко преди в. Купена както си бях супер, изведнъж се скапах тотално, схванаха ми се мускулите на краката, заболя ме диафрагмата и едвам си поемах въздух, сърцето ми щеше да изскочи, не знам как го качих Купена.
Поехме към в. Амбарица, аз се влачех като пребито куче, само мисълта че х. Добрила е на 2 ч. ми даваше скила да продължа. Както и да е, добрах се до хижата където останах, Анета и трите момчета продължиха нататакъ. Равносметката показва, че бях изминал 37,5 км. за 14 ч. през този ден, като добавим и 8,5 км от нощта се оказва, че съм изминал 46 км за 18 ч. от които 2 ч. съм спал и 4 ч. съм почивал по пътя. Едвам изядох един таратор и легнах са спя. Чувствах се изключително изтощен.
На сутринта се събудих в доста по-добро състояние. Обадих се на Гинчев да тръгва с колата от Плолдив, а аз се спуснах с лифта към гр. Сопот. От там през Шипка, където хапнахме шкембе чорба и биволско мляко, към х. Партизанска Песен от където си взех колата. Междувременно се чух с брат ми, Анета и Златка и направихме една схема зъ събиране на хората. Минахме през гр. Априлци от къвето взехме Златка, после през Беклемето от където взехме Анета и Стефан - момчето с DSLR-а, и от тав към Розино, където ни чакаше брат ми. Там оправихме нъ бързо едно диня, както повелява традицията ни.
Така завърши лудото ни изпълнение за тази година. За мен вече каза, Анета и Стефан са спряли на х. Дерменка, а брат ми като най луд успя да завърши 3-ти на х. Ехо в 1 след полунощ. Изживяването си го биваше.
Това е профила на пътя който изминах аз:
Снимките на Стефан от Варна са ТУК>>
Leave a Reply