Хижа Ехо ми се опира вече 3 пъти и реших, че трябва да стиган до нея при 4-тия опит. Този път решихме да се качим на билото на Стара Планина от с. Антон, тъй като това е най- краткия път до горе, след което да поемеме на изток.
Прогнозата за времето беше с 30% вероятност за дъжд, която явно се е сбъднала на изток от нас, разбрахме че на Ехо е валял град. Ние се радвахме на слънце почти целия ден. В събота сутринта, след поредната сложна комбинация включваща 2 автомобила и влак, в 10 ч. бяхме в подножието на Централен Балкан.
Тръгнахме нагоре по маркирана пътека, която нямах в картата на GPS-а. В един момент изпуснахме пътеката, но това не беше голям проблем, тъй като до билото е открито и въпреки тревата, се върви сравнително лесно. Качихме се на билото и се оказа, че х. Момина Поляна се намира на друго място, а не там където ми показва GPS-а. Така че внимавайте, картата на TopoMaps и Ofroad картата са грешни относно тази хижа. Спуснахме се към хижата по коловете и към 14 ч. стигнахме.
За тези които не знаят, на хижа Момина Поляна, стопанисвана от БТС, не се предлага никаква храна! Ако не си носите храна, ще умрете от глад.
Добрата новина е, че на 150 метра от тази хижа в северозападна посока се намира една малка, частна хижичка със странното име Комитски Валог. Към август месец 2008 г. се стопанисва от баба Куна. Хижата има 25 легла, банята е безплатна а баба Куна предлага скара, мекици за закуска, или каквото може да се приготви с наличните продукти. На стената виси портрет на Бай Тошо, и съответно цените са в унисон с отминалато време 
Телефоните на хижата са 088 678 31 77, 089 612 39 32 и 06905 230.
След като цяла нощ валя, в неделя сутринта беше облачно и леко хладно, билото беше обвито в мъгла. Тръгнахме към х. Ехо в 8,30 ч. Предстоеше ни сериозен преход при който щахме да минем през в. Вежен. Надявахме се да не завали и наистина дъжда ни се размина, но през цялото време ни духа много гаден северен вятър. Още в самото начало ни подгизнаха краката, тъй като и двамата бяхме с обикновенни обувки (аз със Нетуолк) и през целия ден изпитвах едно неприятно чувство вървейки с мокри крака.
Това прилича на сняг, но е нещо като роса, ако може капки с диаметър 3 мм да се нарекат роса:
Насочихме се към х. Планински Извор, която за огромно съжаление в момента е презвета от коняри и не може са припари до нея. Зърнахме я в в мъглата и я отминахме прогонени от няколко песа. След малко стигнахме до една чешма на самото било, голям каменен цилиндър с 4 чучура. От нея подсякохме едно връхче и изпуснахме пътеката, но по хоризонтала се завъртахме и пак се върнахме на билото. По това време мъглата започна да се раздига и се откри прекрасна гледка на юг, при която на запад се набива в очи едно жълто петно, явно някакво хвостохранилице на рудник или нещо от този род.
Продължихме към в. Вежен, най- високата точка за деня. Малко след като започнахме да се спускаме, срещнахме първите хора този ден. Група от 6-7 човека, някои от които не говдореха български. Бяха тръгнали по едни леки дрехи, без вода или каквото и да било, а горе си духаше все така яко. Питаха ни за пътя към х. Вежен от коята бяха тръгнали по лятната пътека. Упътихме ги към мъгливия връх където трябваше да хваната зимната маркировка. Явно са се прибрали, щом не се чу нищо по телевизията.
В ранния следобяд мъглата се махна окончателно и зърнахме х. Ехо в дълечината, под в. Юмрука. Гледката на дълбоката долина под хижата е невероятна. Истинско удоволствие по време на обикалката към хижата. В 3,40 ч. след 7 часов преход стигнахме х. Ехо.Като казахме от къде сме тръгнали, хижарката ни попита дали на Момина Поляна все още не се дава храна, явно славата се носи.
Малко след мен беше Анета, която пристигна с новината, че си е загубила телефона и очилата някъде по пътя. Решихме да се върнем назад до мястото в което последно спряхме за да ги потърсим. Така се върнахме 2-3 км, но така и не ги намерихме. Все пак ни предстоеше слизоне до Розино и се отказахме от търсенето. Бяхме се върнали от южната страна на в. Юмрука и решихме да го подсечем от изток. Намерихме пътеката и след подсичането се включихме на пътеката към с. Розино до където се спуснахме за 2,5 ч.
В 8,20 ч. приключихме прехода, 43 км за 12 ч. Бяхме доволни и същевременно ядосани заради загубата на телефона. Без архив на контактите, Анета ще има доста време да възстановява номерата записани на загубената сим-карта.
Файла съдържа траковете на пътеките и местата на чешмите по пътя.
