блог
На 17 и 18 юли направихме една разходка до два от най-красивите върхове в Българските планини, връх Вихрен и връх Синаница в Пирин. Времето беше отлично, слънце и малки облачета, колкото да допълнят пейзажа над върховете.
В Петък се качихме на х. Бъндерица, където пренощувахме и в събота рано тръгнахме през Казаните към Кончето.
Всички снимки от ТУК >>
Трак в GPSies.com от ТУК >>
На 26 и 27 юни решихме да направим една обиколка в резервата “Стара река” над гр. Карлово. Първоначалната ни идея беше да се качим от Карлово до х. Васил Левски, където да нощуваме, след което да се спуснем обратно, но аз не изпусках от поглед и възможността да изкачим Купена, един от най красивите върхове в България. Тръгнахме аз и Стойлка, останалите планинари бяха отишли за риба или пък гледаха световното по футбол, поради което изпуснаха един много добър преход.
В събота сутринта се метнахме на колата и по чисто новия път стигнахме до Карлово за отрицателно време, паркирах в центъра до църквата и поехме нагоре. Пътеката към х. Хубавец е широка и много приятна за ходене и същевременно се откриват красиви гледки към дерето на реката.
На няколко места пътеката пресича реката по бетонни мостове, а самата река тече бързо и има стотичи водопади.
На х. Хубавец хапнахме по една агнешка чорба (много вкусна) и продължихме нагоре към х. Балкански Рози. Хижата в момента е обновена, елетрифицирана, с топла вода а хижара е доста приятен човек. Побъбрихме с него за вариантите за изкачване на Купена и продължихме към най-високата хижа в. Левски. Около 5 часа от тръгването ни пристигнахме там и след като отново заредихме батериите с по еда бобена чорба отидохме да видим водопада. Той се намира съвсем близо до хижата, но преди една седмица моста над реката се е счупил под тежестта на 6 човека (без жертви) и сега преминаването през него е малко изпитание.
Въпреки това усилието си струва, водопада е много красив.
Когато се върнахме в хижата, освен нас там имаше и една група от 5 човека от Шумен с която си направихме един приятен разговор и именно с тях на следващия ден се изкачихме на Купена.
В неделя станахме към 7 и в 7:30 тръгнахме към върха. В началото пътеката върви в гората с леко изкачване и когато излезнахме на голата част решихме да атакуваме от източната част. За съжаление точно пред нас имаше едно стадо крави и кучетата не ни пуснаха да минем от там. За това заобиколихме от запад с което си удължихме пътя, но безопасността преди всичко. Горе до езерото под върха имаше стадо коне.
Подминахме го и благополучна стигнаме най-високата част - връх Голям Купен. За наше огромно съжаление той бе обвит в мъгла.
На снимката сме аз, Стойлка, Лиляна, Деси, Камен и Мария. Разменихме си координатите с нашите нови приятели и поехме по обратния път надолу. Билото в този момент беше обвито в мъгла и се наложи да изполвма активно ГПС-а за да се ориентирам от къде трябва да спуснем на юг от билото.
На снимката е Купена обвит в мъгла.
Заобиколихме Малкия Купен от север и след него от седлото тръгнахме право на юг. Тревата беше доста мокра и хлъзгава, но видимостта вече беше по-добра и визуално се ориентирахме то къде трябва да преминем. Едно стадо овце а след него и стадо крави отново ни отклониха от пътя, но ги заобиколихме и хванахме пътеката от х. Амбарица. По нея се спуснахме до х. Хубавец, където отново хапнахме по една пилешка чорба и се отправихме към Карлово. По пътя не пропуснах да снимам някой от красивите водопади.
След баража на ВЕЦ “В. Левски” се открива гледка и към Карлово.
И така 10:30 след тръгването ни напуснахме парк “Централен балкан” и пристигнахме в гр. Карлово.
Трак на изминатия път.
Профил на пътя.
Разходихме се в планината Славянка (на гръцки: Όρβηλος, Орвилос), коато е разположена на границата между България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Повече информация в Уикипедия.
Много добро описание на пътеките и друга информация има в тази статия:
“Из Алиботуш, хроника на три зимни излета из граничната планина“
На 30 и 31 август аз, Гинчев, Стоилка и Веско решихме да направим една малка обикалка в района на Рилския манастир. Целта ни беше х. Рибни езера където щяхме да спим.
В събота с окол 1 ч. по късно от предвиденото тръгнахме към гр. Дупница, където щеше да ни чака Веско. Пристигнахме около 11 ч. и след малко питане стигнахме до пазара, от където купихме задължителтата 10 кг. диня, след което се отправихме към Рилския манастир. Не знам какъв църковен празник уцелихме, но там имаше много народ. След кратка разходка из манастира и неуспешен опит да стигнем до гроба на св. Йоан Рилски, най накрая паркирахме на Кирилова поляна, където свършва асфалтовия път. От там има черен път, който е проходим с кола, но аз реших да не рискувам, че без резервна гума можеше да стане интересно.
Тръгнахме към х. Рибни езера в 15 ч. Аз дръпнах напред и след час избрах една място където да запалим скарата и да стоплим вакумираните пържоли. После се оказа че малко по-нагоре имало много по красиво и приятно място за целта, което обаче ще знаем за следващия път. Хапнахме, изпихме двулитровата бира, която ми техеше неприятно по пътя, и продължихме към кантон Тиха Рила.
Пристигнахме към 19 ч.и там се разделихме, аз и Гинчев тръгнахме към Смрадливото езеро а Стоилка и Веско продължиха към Рибни. Ние ощ е в началото изпъснахме маркираната пътека и хванахме някаква пряка през клека, която явно се ползва доста, но пак си е гимнастика да се провираш през дърветата.
Почти на стъмване се качихме до езерото. От тъм се откри невероятна гледка към залеза, която едва ли ще мога да пресъздамс тази снимка.
Включихме фенерчето и продължихме в безлуната нощ към хижата. Така, след близо 2 пъти повече време от колкото си мислех в 21 ч. пристигнахме на х. Рибни езера. Настаниха ни в едно бунгало с 5 легла. За сега мнението ми за тази хижа е положително, нищо лошо не видах.
Наспахме се и на сутринта в неделя, доста късно към 10:30 поехме към в. Водни чал. Преди това се поразходихме разбира се до Горното езеро.
През целия ден беше облачно и леко ветровито, но така поне ходенето беше по леко. През цялото наблюдавахме езерата на юг, въпреки че въздуха беше доста замъглен от облаците. Подсякъхме върха от югозапад и се спуснахме към Кобилно Бранище. От там по доста добре маркирана пътека поехме към Сухото езеро.
То наистина беше пресъхнало и за това ние решихме да запалим скарата на дъното му. Изпекохме пилешките пържоли и чушките и си хапнахме добре. Пътеката към Кирилова поляна се оказа ботанически маршрут.
Мястото е найстина прекрасно. Върви се в доста дълбоко дере, а над теб се извисямат огромни дървета, някои от които изпочупени явно от лавините. Въбоще това е едно най- красивите места по който съм минавал напоследък. В 18:30 пристигнах при колата и разрязах динята, която беше доста добра въпреки края на сезона.
На връщане минахме през Перник до оставим Веско и през София се прибрахме малко преди полунощ.
Хижа Ехо ми се опира вече 3 пъти и реших, че трябва да стиган до нея при 4-тия опит. Този път решихме да се качим на билото на Стара Планина от с. Антон, тъй като това е най- краткия път до горе, след което да поемеме на изток.
Прогнозата за времето беше с 30% вероятност за дъжд, която явно се е сбъднала на изток от нас, разбрахме че на Ехо е валял град. Ние се радвахме на слънце почти целия ден. В събота сутринта, след поредната сложна комбинация включваща 2 автомобила и влак, в 10 ч. бяхме в подножието на Централен Балкан.
Тръгнахме нагоре по маркирана пътека, която нямах в картата на GPS-а. В един момент изпуснахме пътеката, но това не беше голям проблем, тъй като до билото е открито и въпреки тревата, се върви сравнително лесно. Качихме се на билото и се оказа, че х. Момина Поляна се намира на друго място, а не там където ми показва GPS-а. Така че внимавайте, картата на TopoMaps и Ofroad картата са грешни относно тази хижа. Спуснахме се към хижата по коловете и към 14 ч. стигнахме.
За тези които не знаят, на хижа Момина Поляна, стопанисвана от БТС, не се предлага никаква храна! Ако не си носите храна, ще умрете от глад.
Добрата новина е, че на 150 метра от тази хижа в северозападна посока се намира една малка, частна хижичка със странното име Комитски Валог. Към август месец 2008 г. се стопанисва от баба Куна. Хижата има 25 легла, банята е безплатна а баба Куна предлага скара, мекици за закуска, или каквото може да се приготви с наличните продукти. На стената виси портрет на Бай Тошо, и съответно цените са в унисон с отминалато време 
Телефоните на хижата са 088 678 31 77, 089 612 39 32 и 06905 230.
След като цяла нощ валя, в неделя сутринта беше облачно и леко хладно, билото беше обвито в мъгла. Тръгнахме към х. Ехо в 8,30 ч. Предстоеше ни сериозен преход при който щахме да минем през в. Вежен. Надявахме се да не завали и наистина дъжда ни се размина, но през цялото време ни духа много гаден северен вятър. Още в самото начало ни подгизнаха краката, тъй като и двамата бяхме с обикновенни обувки (аз със Нетуолк) и през целия ден изпитвах едно неприятно чувство вървейки с мокри крака.
Това прилича на сняг, но е нещо като роса, ако може капки с диаметър 3 мм да се нарекат роса:
Насочихме се към х. Планински Извор, която за огромно съжаление в момента е презвета от коняри и не може са припари до нея. Зърнахме я в в мъглата и я отминахме прогонени от няколко песа. След малко стигнахме до една чешма на самото било, голям каменен цилиндър с 4 чучура. От нея подсякохме едно връхче и изпуснахме пътеката, но по хоризонтала се завъртахме и пак се върнахме на билото. По това време мъглата започна да се раздига и се откри прекрасна гледка на юг, при която на запад се набива в очи едно жълто петно, явно някакво хвостохранилице на рудник или нещо от този род.
Продължихме към в. Вежен, най- високата точка за деня. Малко след като започнахме да се спускаме, срещнахме първите хора този ден. Група от 6-7 човека, някои от които не говдореха български. Бяха тръгнали по едни леки дрехи, без вода или каквото и да било, а горе си духаше все така яко. Питаха ни за пътя към х. Вежен от коята бяха тръгнали по лятната пътека. Упътихме ги към мъгливия връх където трябваше да хваната зимната маркировка. Явно са се прибрали, щом не се чу нищо по телевизията.
В ранния следобяд мъглата се махна окончателно и зърнахме х. Ехо в дълечината, под в. Юмрука. Гледката на дълбоката долина под хижата е невероятна. Истинско удоволствие по време на обикалката към хижата. В 3,40 ч. след 7 часов преход стигнахме х. Ехо.Като казахме от къде сме тръгнали, хижарката ни попита дали на Момина Поляна все още не се дава храна, явно славата се носи.
Малко след мен беше Анета, която пристигна с новината, че си е загубила телефона и очилата някъде по пътя. Решихме да се върнем назад до мястото в което последно спряхме за да ги потърсим. Така се върнахме 2-3 км, но така и не ги намерихме. Все пак ни предстоеше слизоне до Розино и се отказахме от търсенето. Бяхме се върнали от южната страна на в. Юмрука и решихме да го подсечем от изток. Намерихме пътеката и след подсичането се включихме на пътеката към с. Розино до където се спуснахме за 2,5 ч.
В 8,20 ч. приключихме прехода, 43 км за 12 ч. Бяхме доволни и същевременно ядосани заради загубата на телефона. Без архив на контактите, Анета ще има доста време да възстановява номерата записани на загубената сим-карта.
Файла съдържа траковете на пътеките и местата на чешмите по пътя.
Луди хора има много, но на 17 юли на х. Мазалат се събрахме около 20 от тях. Нашата група се състоеше от мен, брат ми Владо, Анета и Златка. Всичко беше много добре замислено, до момент в който ми съобщиха, че в четвъртък ще има защита на дипломни работи от 16 ч. Решихме да си направя защитата и да тръгнем от София към 16:30 ч. но сметката се оказа без кръчмар. Защитих чък в 18:30 и в 19 ч взех групата. Явно обаче накой свишебеше решил да ни прави мръсно до край, на една бензиностанция се оказа че ми е изгорял единия фар. Тук е момента да спомена всички роднини на Kia, смяната на крушката отне около 1 час и безброй възможности да потроша фара. Към 21 ч. потеглихме най-накрая към Габрово. На х. Партизанска Песен бахме към 1 ч. след полунощ. Хапнахме набързо и в 1:30 тръгнахме към х. Мазалат. Много е успокояващо нощното ходене, луната беше пълна и на места не ползвахме челниците и така към 3:30 след полунощ бяхме на х. Мазалат. Хвърлихме всичко и легнахме да поспим малко. Само след 2 ч. спане в 5:30 станахме за да участваме в старта на похода. До тук аз лично бях натрупал емициите от защитата на дипломната работа, която между другото защитих с отличен и вече съм “инженер по транспорта”, 300 км шофиране в нощни условия, 2 ч. нощен преходи и 2 ч. спане. Добър старт на 70 км преход който предстоеше.
Точно в 6 ч. стартирахме. Още в самото начало Златка изостана, аз се движех в край на колоната. На в. Русоватец видахме началото на пътя.
На х. Тъжа се спряхме за една бърза закуска и да попълним запасите от вода, която в следващите няколко часа няма къде да намерим. От х. Тъжа поехме нагоре към в. Параджика, който е нещо като прелюдия преди в. Ботев. Тук някъде изпуснах групата, останахме с Анета, след нас бяха Златка и още двама човека, брат ми дръпна здраво напред и го изгубих от поглед. На з. Маринка напълнихме отново вода. Там ни настигнаха двамата, с които продължихме към в. Ботев. Този връх си е гаден от където и да го погледнеш. Едно неспирно изкачване, от х. Тъжа до в. Ботев сме се движили 4 ч. Спуснахме се към з. Ботев и там направихме 1 ч. почивка, през която изядох каквото имах останало в раницата за да не ми тежи повече. Поехме към в. Жълтец 4-мата. По пътя си говорихме доста активно, аз все още се чувствах много добре. Оказа се че едното момче и от Троян и се занимава с ориентиране, спорт който аз съм тренирал близо 10 г. Така неусетно стигнахме до в. Костенрука, където се литнахме здраво и се наложи да се катерим 50-60 м. нагоре за да хванем пак пътеката. На Кръстците настигнахме едно момче от Варна, което се оказа че е имал проблеми и е исостанал от групата, но беше беше по-добре. На него трябва да благодаря за прекрасните снимки, как го пренесе тоя DSLR не знам, аз дори не си бях взел сапунерката за да не ми тежи. Малко преди в. Купена както си бях супер, изведнъж се скапах тотално, схванаха ми се мускулите на краката, заболя ме диафрагмата и едвам си поемах въздух, сърцето ми щеше да изскочи, не знам как го качих Купена.
Поехме към в. Амбарица, аз се влачех като пребито куче, само мисълта че х. Добрила е на 2 ч. ми даваше скила да продължа. Както и да е, добрах се до хижата където останах, Анета и трите момчета продължиха нататакъ. Равносметката показва, че бях изминал 37,5 км. за 14 ч. през този ден, като добавим и 8,5 км от нощта се оказва, че съм изминал 46 км за 18 ч. от които 2 ч. съм спал и 4 ч. съм почивал по пътя. Едвам изядох един таратор и легнах са спя. Чувствах се изключително изтощен.
На сутринта се събудих в доста по-добро състояние. Обадих се на Гинчев да тръгва с колата от Плолдив, а аз се спуснах с лифта към гр. Сопот. От там през Шипка, където хапнахме шкембе чорба и биволско мляко, към х. Партизанска Песен от където си взех колата. Междувременно се чух с брат ми, Анета и Златка и направихме една схема зъ събиране на хората. Минахме през гр. Априлци от къвето взехме Златка, после през Беклемето от където взехме Анета и Стефан - момчето с DSLR-а, и от тав към Розино, където ни чакаше брат ми. Там оправихме нъ бързо едно диня, както повелява традицията ни.
Така завърши лудото ни изпълнение за тази година. За мен вече каза, Анета и Стефан са спряли на х. Дерменка, а брат ми като най луд успя да завърши 3-ти на х. Ехо в 1 след полунощ. Изживяването си го биваше.
Това е профила на пътя който изминах аз:
Снимките на Стефан от Варна са ТУК>>
От много време се каня да отида до Белмекен, но до сега все го отлагах за което както се оказа само мога да съжалявам. Белмекен се намира на около 20 км от Юндола и е едно от най-красивите места в България. Мястото не случайно е спортна база, тъй като предлага условия за всичко от яка тренировка до мързелуване покрай язовира.
В събота се качихме бързо до Юндола от където взехме Анета и Адриян и така към 9 ч. бяхме на Белмекен, където взехме стай в една база на биотлона, или поне аз така разбрах че се казва. Условията там сеоказаха много добри, препоръчвам го. Оставихме Гинчев да почива и да чака другите хора от София и Пловдив, а ние тримата тръгнахме към в. Острец. От върха се вижда в. Мусала, Пирин, язовира въобще невероятно място за съзерцаване.
Спуснахме се от върха към останалите от групата, които поради объркване бяха тръгнали по друг път с много изкачване. Срещнахме се на една скала, от където се спуснахме към спортната база. Успяхме да се приберем преди да завали. Гинчев запали скарата за да опуши пържолите и в този момент заваля. Няма да описвам в подробности как хапваме, пииваме, вънка вали здраво …
В неделя решихме да разпуснем малко и направихме една обиколка на язовира. Беше много приятно до момента в който се появиха 20-30 моториста, то не беше бръмчене и вдигане на пушилка. Тук сме на стената на язовира:
След разходката се настанихме на една полянка до язовира, пуснахме си Уайтснейк и Металика, унищожихме останалите пържоли и на края оправихме и една доста голяма диня.
На тръгване решихме да минем по друг път и се спуснахме към Сестримо, дефилето е невероятно дълбоко и красиво, препоръчвам да минете от там при случай.
И на края една панорама от язовира:
Всички снимки са ТУК>>
Отново е събота, но този път ставам рано въпреки, че съм спал само 4-5 часа, раницата е готова и чака пред вратата, до нея са туристическите обувки, така съм ги сложил че да се спъня в тях за да не ги забравя. Качвам се в колата, запалвам и на таблото започва да ми мига сигнал че двигателя има проблем. В следващия момент си представям как си оставам в задушния града и започвам да споменавам корейските родители на Кията, обаче решавам да продължа, сигнала изгасва и аз щастлив продължавам за да взема Митко. След 1 час минаваме прег гара Септември и взимаме Анета и Веско и след още 2 часа сме на х. Гоце Делчев в полите на Пирин.
Този път решихме да ходим до Тевно езеро през Самодивските езера и да се върнем през Кременските езер. Към 10 ч. се качихме на лифта от х. Гоце Делчев към х. Безбог. След 30 мин. сме на Безбог. Горе си е красота, небето светлосиньо, езерото тъмно синьо, тревата зелена, върха се извисява и завършва пеизажа.
Изведнъж от юг се появиха облаци, прогнозата беше за 30% вероятност от дъжд и не сбъркаха, валя ни малко, колкото да охлажда докато се катерим към Краледворската порта. От Безбог погелихме нагоре към Самодивските езера по една душегубка, стръмна пътека но за това пък кратка. Като свърши изкачването следва относително равна пътека към Поповото езеро.
На самото езеро пътеката се отклонява на дясно към Самодивските езера. Това е най-кръткий път към Тевно езеро, който е маркиран само с пирамидки. По едно време се реших, че помня пътя от предишното ходене и се отклоних право към в. Дженгал, добре че на GPS-а видях че съм на грешен път и се върнахме. Там някъде Аз и Анета напреднахме а Митко и Веско изостанаха и ги загубихме. Някъде на Самодивските езера ни заваля леко, но тъкмо започнахме да се екипираме за дъжда и съзряхме една сакална ниша в която се скрихме.Навън взе да гърми, да вали и така около половин час докато ни отмине облака. Аз мразя дъждобраните и реших да си сложа само едни гети за да не влиза вода през обувките, сложих едни дъждобран на раницата да пази багажа сух и потеглихме към най-високата точка за дена, Краледворсктата лява или дясна порта. От нашата гледна точка беше в дясно от върха, но не знам коя се води в действителност. На портата се откри невероятна гледка към Тевното езеро и заслона да него.
Точно тръгнахме надолу в едни момент с невероятна скорост в долината нахлу един облак, все едно планината се беше запалила, но тъй като камъните не горят, това явно беше доста плътен облак. За минути видимоста падна доста, дори се скри заслона. Това ми напомни, че в планината опасностите идват за минути.
На заслон Тевно езеро бяхме към 4 ч. и точно се радвахме, че няма хора и като се изсипа една група от 15 човека с резервация, после още други хора с резервация и ние си чакаме реда да ни сложат някъде. По късно рабрахме как стават резервациите, с SMS които хижарката проверява периодично, тъй като там няма обхват на нито едни мобилен оператор, другия път ще сме подготвени.
Седнахме да ядем и да чакаме Митко и Веско да се появат. По едно време хижарката явно ни хареса и ни даде най-доброто място за спане на което някога съм спал, склада на заслона. Само 2-ма в една стая, не се чува нищо от вън тъй като стените се каменни, абе приказка.
На сутринта малко ме болеше главата от ракията, уж беше по скъпа ама аз пък твърдо не пия никога и явно за това. Хапнахме от мекиците, пихме кафе, въобще тази хижарка няма грешка. Тръгнахме късно, към 10 ч. през другата Краледворска порта към в. Джено. Под върха се открива невероятна гледка към в. Дженгал, Момин двор, Кралев двор, Сиврия, Попово езера, Кременските езера и още връхчета и триони, няма как да не откриеш смисъла на планината от това място.
От там се спуснахме към Кременските езера, доста гадно спускане по едни сипей, снежни преспи на места и тук таме трева. На Кременските езера спряхме за почивка и най-вече да се насладим на приказната красота на това място.
Вече беше станало към 2 ч. и стана ясно че ще изпуснем лифта за надолу. Пътеката към х. Безбог беше добре маркирана с пирамидки, дори и отклоненията които направихме за да скъсим пътя баха маркирани. Наложи се да прецапаме една рекичка, голямо шоу стана там. Анета си зарови джапанката в едни водорасли, тръгна да си я търси и дори я намери. Общо взета се поохладихме, но тук започна голям проблем с комарите. Едни едри екземпляри, спреш ли за секунди и около теб става рояк. Минахме през гората борейки се с гадините и към 5 ч. бяхме на х. Безбог, където ни почерпиха за Петровден с пелин и бяло вино. Лихта беше спрял да работи още в 4 ч. и се наложи да спуснем още 5 км. към х. Гоце Делчев където ни чакаше една 10 килограмова диня. Успяхме да изядем само половината. Пътя до Пловдив беше безпроблемен, като изключим няколко идиоти по пътя на които трябва да им изгорят книжките. Като цяло разходката беше много добра, времето беше отлично, единственото неприятно нещо бяха рояците комари който ни тормозиха в гористата част от пътя.
Карта на района и нашия маршрут.
Трак от пътя Pirin_Bezbog_Tevno_Kremenski.gdb Записани са немаркираните пътеки.
Аз както е известно съм член на МЕНСА. На 6-9 септември беше организирано събиране на х. Чудните Мостове и се събраха около 30 човека. Още преди да тръгна се огледах за някое връхче което да кача и се оказа, че в. Персенк е съвсем наблизо. И така на 7-ми станахме по рано и въпреки многото желаещи, към върха тръгнахме само 4-ма. Пътеката е много приятна, времето беше отлично и след 1,5 ч бяхме горе.
Бойко, Ваня, Аз и Бистра.
Между другото, на х. Чудните Мостове намерих първото място на което има покритие на Глобул но няма на Мтел. Отдавна търся такова място. След като снимахме невероятната гледка (Родопите наистина са като развълнувано море)
се спуснахме обратно, че ни чакаше една пещера за посещение.
На 70 км на юг, близо да границата се намират 3 пещери, 2 от който вече съм посетили мога да твърда, че са най- интересните от всички в който съм влизал. Ухловица е красива пещера, но там бях преди 5 години, сега нашата цел беше пещерата Гарваньовица или Голубовица.
Интерестното при нея е, че вътре тече река. Влизането става с малко по специална екипировка състояща се от вълнени чорапи, ботуши тип рибарски и челник.
След като се влезне в пещерата, след 50-100 м се стига до едно езерце, което се преминава с лодка.
Следва отново ходене като на 2-3 места реката става доста дълбока. Края на пещерата за нас - простосмъртните е до един сифон, който бил дълъг 30 м. Предстой да бъде изучавано какво има след него, но се предполага че пещерата е дълга около 4 км. На края, за да бъде преживяването пълно направихме тролей, като за нас имаше и екстра, заваля дъжд.
Момчетата от пещерния клуб, който организира влизането са го измислили много добре и въпреки, че пещерата не е сред най- красивите или дългите, определено има най- голяма тръпка да влезеш в нея.
Всички снимки от ТУК.
Рила определено ми е фаворит сред бъгарските планинин, а Седемте Езера едно от любимите ми места. Бях обещал на мойте приятели Радо и Иринка да ги водя там преди да бетонират района с подобни машини
и да превърнат езерата в басейни със сауна до тях. За съжаление не уцелихме времето и докато бяхме там падна гъста мъгла, добре поне че не ни валя дъжд. В един кратък момент на разчистване на облака успяхме да се снимаме на Бъбрека.
Аз, д-р Стоилка, Иринка и Радо на Бъбрека.
Проврих и Геокеша - The Seven Rila Lakes който съм скрил до езерото при предишното ми посещение.
Всички снимки може да видите от ТУК.
Трябва да отбележа, че турстическата маркировка на 2-3 места е толкова объркана и липсваща, че аз въпреки че се движа с GPS и съм бил в района, пак се литнах на 2-3 места. Едното място е след х. Ловна където от пътеката се излиза на широкия заравнен с горния булдозер път. Там булдозера явно е поразчистил камъните с маркировка и ние съвсем спокойно тръгнахме към х. “7-те Езера” вместо към х. “Рилски Езера”. Добре че усетих смяната на посоката и се върнахме. Другото място е при връщане от х. “7-те Езера” към х. Вада. В началото се тръгва по коловете в ляво покрай реката и в един момент трябва да се отдели пътеката със синя маркировка в дясно, която да пресече реката. Добре, но разклона не е отбелязън по никакъв начин. Има един кол скрит зад клековете който не се вижда. Ако се продължи по коловете се излиза между двете хижи и за да се върнеш на пътеката за х. Вада трябва да прецапаш реката. Отделянето всъщност става при оттока на Долното Езеро.