BstLOG.net

Снимки от тук.

Трак на пътя от тук.

На 17 и 18 юли направихме една разходка до два от най-красивите върхове в Българските планини, връх Вихрен и връх Синаница в Пирин. Времето беше отлично, слънце и малки облачета, колкото да допълнят пейзажа над върховете.

В Петък се качихме на х. Бъндерица, където пренощувахме и в събота рано тръгнахме през Казаните към Кончето.

Всички снимки от ТУК >>

Трак в GPSies.com от ТУК >>

На 26 и 27 юни решихме да направим една обиколка в резервата “Стара река” над гр. Карлово. Първоначалната ни идея беше да се качим от Карлово до х. Васил Левски, където да нощуваме, след което да се спуснем обратно, но аз не изпусках от поглед и възможността да изкачим Купена, един от най красивите върхове в България. Тръгнахме аз и Стойлка, останалите планинари бяха отишли за риба или пък гледаха световното по футбол, поради което изпуснаха един много добър преход.

В събота сутринта се метнахме на колата и по чисто новия път стигнахме до Карлово за отрицателно време, паркирах в центъра до църквата и поехме нагоре. Пътеката към х. Хубавец е широка и много приятна за ходене и същевременно се откриват красиви гледки към дерето на реката.

На няколко места пътеката пресича реката по бетонни мостове, а самата река тече бързо и има стотичи водопади.

На х. Хубавец хапнахме по една агнешка чорба (много вкусна) и продължихме нагоре към х. Балкански Рози. Хижата в момента е обновена, елетрифицирана, с топла вода а хижара е доста приятен човек. Побъбрихме с него за вариантите за изкачване на Купена и продължихме към най-високата хижа в. Левски. Около 5 часа от тръгването ни пристигнахме там и след като отново заредихме батериите с по еда бобена чорба отидохме да видим водопада. Той се намира съвсем близо до хижата, но преди една седмица моста над реката се е счупил под тежестта на 6 човека (без жертви) и сега преминаването през него е малко изпитание.

Въпреки това усилието си струва, водопада е много красив.

Когато се върнахме в хижата, освен нас там имаше и една група от 5 човека от Шумен с която си направихме един приятен разговор и именно с тях на следващия ден се изкачихме на Купена.

В неделя станахме към 7 и в 7:30 тръгнахме към върха. В началото пътеката върви в гората с леко изкачване и когато излезнахме на голата част решихме да атакуваме от източната част. За съжаление точно пред нас имаше едно стадо крави и кучетата не ни пуснаха да минем от там. За това заобиколихме от запад с което си удължихме пътя, но безопасността преди всичко. Горе до езерото под върха имаше стадо коне.

Подминахме го и благополучна стигнаме най-високата част - връх Голям Купен. За наше огромно съжаление той бе обвит в мъгла.

На снимката сме аз, Стойлка, Лиляна, Деси, Камен и Мария. Разменихме си координатите с нашите нови приятели и поехме по обратния път надолу. Билото в този момент беше обвито в мъгла и се наложи да изполвма активно ГПС-а за да се ориентирам от къде трябва да спуснем на юг от билото.

На снимката е Купена обвит в мъгла.

Заобиколихме Малкия Купен от север и след него от седлото тръгнахме право на юг. Тревата беше доста мокра и хлъзгава, но видимостта вече беше по-добра и визуално се ориентирахме то къде трябва да преминем. Едно стадо овце а след него и стадо крави отново ни отклониха от пътя, но ги заобиколихме и хванахме пътеката от х. Амбарица. По нея се спуснахме до х. Хубавец, където отново хапнахме по една пилешка чорба и се отправихме към Карлово. По пътя не пропуснах да снимам някой от красивите водопади.

След баража на ВЕЦ “В. Левски” се открива гледка и към Карлово.

И така 10:30 след тръгването ни напуснахме парк “Централен балкан” и пристигнахме в гр. Карлово.

Трак на изминатия път.

Профил на пътя.

Карта на една наша разходка от х. Вихрен до заслон Тевно езеро и обратно.

Червения трак е класическия по билото по маркирана пътека а синия трак е отклонение през Дончовни Караули, което се оказа малко екстремно изживяване.

След много отлагане, най на края и аз се сдобих с подобен сензорен часовник. На първо четене часовника е перфектен. Има точните фанкции изпълнени по най-добрия начин. Като изключим че е малко по-голям като размер от колкото би ми се искало, часовника е много удобен за носене.

Няколко думи за функциите.

Часовника ще разбера колко е точен след наколко дни. Много е удобно двойното време,  при което се изобразява времето в съотнетния часови пояс и домашното време. Има хронометър и обратно броене.

Висотомера и барометъра изпълняват доста функции, като една от важните е предупреждението за буря. Има възможност да записва отчети през различен интервал от време, което позволява да се следи тенденцията в атмосферното налягане а от там и прогноза за времето.

Компаса работи безупречно, функцията за следване на курса е направена уникално проста но много ефективна, със стрелка покзава на къде трябва да коригираш посоката, което е много удобно и лесно за работа.

Ще се опитам да направя и видео клип, който да покаже максимално добре възможностите на часовника.

Тази година през пролетта, решихме да направим екскурзия до централна Европа. Пролетта е може би най-доброто време за пътуване, особено с автобус. Избрахме отново да пътуваме с Бохемия, тъй като предишните два пъти бяхме доволни, а цената е еднаква както и на останалите фирми.

На 15 април в 20 ч. тръгнахме от София към Будапеща. След около 12 часа в 8 сутринта пристигнахме в този невероятно красив град. Снимки може да видите от тук http://picasaweb.google.com/stm123/YdfQrC# Един ден определено не стига и решихме, че някой ден ще посетим града отново за по дълго време.

На следавщия ден сутринта отпътувахме за Прага - градът на 100те кули. Снимки може да видите от тук http://picasaweb.google.com/stm123/ExNDRC# За този град възнамерявахме да направим отделна екскурзия, но по стечение на обстоятелствата ни го включиха в тази. Не съжаляваме, но и тук един ден е прекалено малко. След обяд отпътувахме към Виена, където пристигнахме късно вечерта. Настаниха ни в един чисо нов хотел, ние май бяхме първите му гости.

В неделя рано сутринта започнахме обикалката на града, но се оказа че сме попаднали на традиционния маратон с около 30 00 участници и града беше блокиран за движение. Това не попречи да видим повечето забележителности в центъра. Снимки може да видите от тук http://picasaweb.google.com/stm123/OZDyRK#

Разходихме се в планината Славянка (на гръцки: Όρβηλος, Орвилос), коато е разположена на границата между България и Гърция, част от Рило-Родопския масив.  Повече информация в Уикипедия.

Много добро описание на пътеките и друга информация има в тази статия:

“Из Алиботуш, хроника на три зимни излета из граничната планина“

На 30 и 31 август аз, Гинчев, Стоилка и Веско решихме да направим една малка обикалка в района на Рилския манастир. Целта ни беше х. Рибни езера където щяхме да спим.

В събота с окол 1 ч. по късно от предвиденото тръгнахме към гр. Дупница, където щеше да ни чака Веско. Пристигнахме около 11 ч. и след малко питане стигнахме до пазара, от където купихме задължителтата 10 кг. диня, след което се отправихме към Рилския манастир. Не знам какъв църковен празник уцелихме, но там имаше много народ. След кратка разходка из манастира и неуспешен опит да стигнем до гроба на св. Йоан Рилски, най накрая паркирахме на Кирилова поляна, където свършва асфалтовия път. От там има черен път, който е проходим с кола, но аз реших да не рискувам, че без резервна гума можеше да стане интересно.

Тръгнахме към х. Рибни езера в 15 ч. Аз дръпнах напред и след час избрах една място където да запалим скарата и да стоплим вакумираните пържоли. После се оказа че малко по-нагоре имало много по красиво и приятно място за целта, което обаче ще знаем за следващия път. Хапнахме, изпихме двулитровата бира, която ми техеше неприятно по пътя, и продължихме към кантон Тиха Рила.

Пристигнахме към 19 ч.и там се разделихме, аз и Гинчев тръгнахме към Смрадливото езеро а Стоилка и Веско продължиха към Рибни. Ние ощ е в началото изпъснахме маркираната пътека и хванахме някаква пряка през клека, която явно се ползва доста, но пак си е гимнастика да се провираш през дърветата.

Почти на стъмване се качихме до езерото. От тъм се откри невероятна гледка към залеза, която едва ли ще мога да пресъздамс тази снимка.

Включихме фенерчето и продължихме в безлуната нощ към хижата. Така, след близо 2 пъти повече време от колкото си мислех в 21 ч. пристигнахме на х. Рибни езера. Настаниха ни в едно бунгало с 5 легла. За сега мнението ми за тази хижа е положително, нищо лошо не видах.

Наспахме се и на сутринта в неделя, доста късно към 10:30 поехме към в. Водни чал.  Преди това се поразходихме разбира се до Горното езеро.

През целия ден беше облачно и леко ветровито, но така поне ходенето беше по леко. През цялото наблюдавахме езерата на юг, въпреки че въздуха беше доста замъглен от облаците. Подсякъхме върха от югозапад и се спуснахме към Кобилно Бранище. От там по доста добре маркирана пътека поехме към Сухото езеро.

То наистина беше пресъхнало и за това ние решихме да запалим скарата на дъното му. Изпекохме пилешките пържоли и чушките и си хапнахме добре. Пътеката към Кирилова поляна се оказа ботанически маршрут.

Мястото е найстина прекрасно. Върви се в доста дълбоко дере, а над теб се извисямат огромни дървета, някои от които изпочупени явно от лавините.  Въбоще това е едно най- красивите места по който съм минавал напоследък. В 18:30 пристигнах при колата и разрязах динята, която беше доста добра въпреки края на сезона.

На връщане минахме през Перник до оставим Веско и през София се прибрахме малко преди полунощ.

Това е моето първо море. С мама и тати сме на Приморско. Като отидохме, в началото ме беше страх от водата, но после ми хареса и сега не искам да излизам от нея. И вече мога да ям праскова сама!

Тук са всички снимки от Приморско

Хижа Ехо ми се опира вече 3 пъти и реших, че трябва да стиган до нея при 4-тия опит. Този път решихме да се качим на билото на Стара Планина от с. Антон, тъй като това е най- краткия път до горе, след което да поемеме на изток.

Прогнозата за времето беше с 30% вероятност за дъжд, която явно се е сбъднала на изток от нас, разбрахме че на Ехо е валял град. Ние се радвахме на слънце почти целия ден. В събота сутринта, след поредната сложна комбинация включваща 2 автомобила и влак, в 10 ч. бяхме в подножието на Централен Балкан.

Тръгнахме нагоре по маркирана пътека, която нямах в картата на GPS-а. В един момент изпуснахме пътеката, но това не беше голям проблем, тъй като до билото е открито и въпреки тревата, се върви сравнително лесно. Качихме се на билото и се оказа, че х. Момина Поляна се намира на друго място, а не там където ми показва GPS-а. Така че внимавайте, картата на TopoMaps и Ofroad картата са грешни относно тази хижа. Спуснахме се към хижата по коловете и към 14 ч. стигнахме.

За тези които не знаят, на хижа Момина Поляна, стопанисвана от БТС, не се предлага никаква храна! Ако не си носите храна, ще умрете от глад.

Добрата новина е, че на 150 метра от тази хижа в северозападна посока се намира една малка, частна хижичка със странното име Комитски Валог. Към август месец 2008 г. се стопанисва от баба Куна. Хижата има 25 легла, банята е безплатна а баба Куна предлага скара, мекици за закуска, или каквото може да се приготви с наличните продукти. На стената виси портрет на Бай Тошо, и съответно цените са в унисон с отминалато време Телефоните на хижата са 088 678 31 77, 089 612 39 32 и 06905 230.

След като цяла нощ валя, в неделя сутринта беше облачно и леко хладно, билото беше обвито в мъгла. Тръгнахме към х. Ехо в 8,30 ч. Предстоеше ни сериозен преход при който щахме да минем през в. Вежен. Надявахме се да не завали и наистина дъжда ни се размина, но през цялото време ни духа много гаден северен вятър. Още в самото начало ни подгизнаха краката, тъй като и двамата бяхме с обикновенни обувки (аз със Нетуолк) и през целия ден изпитвах едно неприятно чувство вървейки с мокри крака.

Това прилича на сняг, но е нещо като роса, ако може капки с диаметър 3 мм да се нарекат роса:

Насочихме се към х. Планински Извор, която за огромно съжаление в момента е презвета от коняри и не може са припари до нея. Зърнахме я в в мъглата и я отминахме прогонени от няколко песа. След малко стигнахме до една чешма на самото било, голям каменен цилиндър с 4 чучура. От нея подсякохме едно връхче и изпуснахме пътеката, но по хоризонтала се завъртахме и пак се върнахме на билото. По това време мъглата започна да се раздига и се откри прекрасна гледка на юг, при която на запад се набива в очи едно жълто петно, явно някакво хвостохранилице на рудник или нещо от този род.

Продължихме към в. Вежен, най- високата точка за деня.  Малко след като започнахме да се спускаме, срещнахме първите хора този ден. Група от 6-7 човека, някои от които не говдореха български. Бяха тръгнали по едни леки дрехи, без вода или каквото и да било, а горе си духаше все така яко. Питаха ни за пътя към х. Вежен от коята бяха тръгнали по лятната пътека. Упътихме ги към мъгливия връх където трябваше да хваната зимната маркировка. Явно са се прибрали, щом не се чу нищо по телевизията.

В ранния следобяд мъглата се махна окончателно и зърнахме х. Ехо в дълечината, под в. Юмрука. Гледката на дълбоката долина под хижата е невероятна. Истинско удоволствие по време на обикалката към хижата. В 3,40 ч. след 7 часов преход стигнахме х. Ехо.Като казахме от къде сме тръгнали, хижарката ни попита дали на Момина Поляна все още не се дава храна, явно славата се носи.

Малко след мен беше Анета, която пристигна с новината, че си е загубила телефона и очилата някъде по пътя. Решихме да се върнем назад до мястото в което последно спряхме за да ги потърсим. Така се върнахме 2-3 км, но така и не ги намерихме. Все пак ни предстоеше слизоне до Розино и се отказахме от търсенето. Бяхме се върнали от южната страна на в. Юмрука и решихме да го подсечем от изток. Намерихме пътеката и след подсичането се включихме на пътеката към с. Розино до където се спуснахме за 2,5 ч.

В 8,20 ч. приключихме прехода, 43 км за 12 ч. Бяхме доволни и същевременно ядосани заради загубата на телефона. Без архив на контактите, Анета ще има доста време да възстановява номерата записани на загубената сим-карта.

Файла съдържа траковете на пътеките и местата на чешмите по пътя.

Stara_Planina_Momina_Poljana_Exo.gdb